Прочетен: 1625 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2014 19:37
Реквием за дървото
Смъртта на дървото не е като никоя друга смърт.
Тя е убийство, тържество на брадвата и на секача.
Дървото се свлече сред меката, гальовна пръст.
И страхът ми и страшната болка повече нищо не значат.
И се лутат наоколо птици от разрушени гнезда
и викат и търсят малките птички.
Смъртта на дървото остави страшна,безшумна следа
тя е тихият вик, който трябва да чуем всички.
Сега е открит пътят за пожара на слънцето,
немилостивия,
сега е изчезнала сянката на трептящите листи.
И е тихо и тъжно за всичките нас – живите,
и е безсмислен тревожният рояк мисли.
Дървото е мъртво.Победено от незнайна, жестока
ръка.
Ще припламне в огньове слънчевата му енергия.
И на времето в тежката, бавна, ленива река
ще остане отмита и бледа следа, после мъничко памет,
после - безвремие.
Поздрави!