Прочетен: 3226 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2013 14:13
За тебе, който си част от съдбата ми,
моя жизнена сила, енергия на моите атоми …
За тебе, който поемаш и мойто страдание,
за теб – моят полюс на отрицание!
За тебе смирено на Бога се моля
да ти дава и мъдрост и сили, и воля,
невредим да преминеш
през свойта и чуждата болка
и жив да останеш, и здрав да останеш, и силен,
да поемеш ужасния жребий,
за теб неотменно предвиден.
Нито ти можа да ме отхвърлиш,
нито аз тебе,
и дори не съзнавам защо си ми толкоз потребен.
Нали всички мъже били всъщност еднакви,
защо ли тогава се свивам на топка
и се превръщам в очакване?!
И чакам години, живот след живот,
еони от време …
И когато успеем да се съберем
в малка точка в пространството,
дано бъдем заедно в тази минута,
в галактики хаос,
омраза и смърт, и разруха …
А после …
За после не мисля,
не моля, не питам …
След толкоз раздели и мъка,
в живота ми вплитани,
вече мога спокойно и тихо
пред всички да кажа:
“За теб мога всичко,
дори и от тебе да се откажа!”