Прочетен: 950 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.08.2013 20:37
“Ще запитат – как да се премине животът?
Отговаряйте – като по струна над бездната –
красиво, внимателно и стремително.”
Учителят Мория
Изкачвам се бавно и страшно е трудно да дишам,
а горе сияе неистово светъл върхът …
Усещам се стара – навярно хиляда годишна –
безкрайно отдавна вървя по опасния път.
Самотно и тъжно, останаха някъде всички,
в самото начало възторжено тръгнали с мен –
вървя по спирала, смъртта ми е станала ничия,
а с мене е пътят, за който сега съм родена.
Моят път в разредения въздух над бездните,
с уморени нозе, с изранена и болна душа…
Но трепти и прелива планетната жива енергия
и сияе върхът, дето трябва да стигна пеша!
Аз избрах своя връх, свободата да тръгна към него,
свободата от земните страсти, животи и смърт.
И стремително, леко, плавно, красиво и нежно
мойте струни над бездната, въпреки всичко,
звънят!