Татко

Малко по малко изчезва вашият свят, татко,

един по един си отиват всички, които обичаш,

съдбата отнема всичко, без да протака,

тъжните старци дали са на Господа вричани?

Как да ти бъда водач във света на тъгата, татко,

ти си ме учил само на радост.

Като блясък на мълния мина животът ти кратък –

сякаш без детство и сякаш без младост.

Седиш сред руините тих и замислен, и кротък,

в праха на нещата, дето уж щяха да те надживеят…

Единствено ние сме твоята връзка с живота,

единствено ние  до края ще бъдем със тебе.

Разрушен бе светът на бащите ни, разгромен,

                                                      сгромолясан,

отиват си тихи, необичани, непризнати…

Други  сега са тържествено коронясани,

на власт са  сега  и смъртта, и тъмнината…

Къде е вашето място във новия свят – мамо, татко,

как ще дишате, ще оживявате…

Къде ще сте вие във този космически вакуум,

дето обгърна и вас, и делата ви…

Изкачвате бавно небесната стълба към рая,

и все по-прозрачно просветват телата ви...

Крилете на ангели в  бяло засипват безкрая

и виждам, че вие отдавна сте станали ангели.