О, ти, капитане, потегляш отново на плаване

и аз съм за тебе ненужен, досаден баласт...

Признавам - сгреших, че в житейското тайно наддаване

не платих по достоинство за тебе и твоята страст.

И, когато, приготвили куки, въжета и ножове,

ти и твойте пирати се втурнете на абордаж,

пожелавам ти честно не само  да отървеш кожата,

но и да натрупаш почтено за пенсия стаж!

И когато се върнеш - на свой ред изхвърлен зад борда,

на свой ред превърнат в ненужен, досаден баласт,

макар съхранил свойта мъка и ревност, и гордост,

ти ела, капитане, смирено и тихо при нас!

Заповядай при нас - неуспелите, старите, грешните,

дето никога нямахме минало, власт и талант.

Ела, капитане, но без да завиждаш на днешните,

обичани, млади, нахакани капитани!

От сърце ти желая да доживееш до пенсия,

но се промъква в сърцето ми призрачен страх.

Бъди звезден прах и нека не зная къде си.

И не идвай при мене - аз не съм твойта Итака.