Внимание

Лаура беше просто учителка.Животът й беше лишен от разнообразие и страст.

В съзнанието й се беше загнездил ярък спомен.От времето, когато беше свидетел по едно убийство. Спомняше си двамата млади, красиви следователи, които записваха всяка нейна дума....
Изведнъж й хрумна идея. Какво щеше да стане, ако самата тя извършеше убийство...Колко внимание щеше да получи, ако убиеше някой омразен политик... Избра Свободин Желязов.
         Пачо беше безработен актьор. Веднъж, просейки пред Народното събрание, проследи един от депутатите – Свободин Желязов. Разбра, че  канят  политика на купон, а той отказва. По-късно, Пачо вдигна хвърлената от него покана. И му хрумна да изиграе голямата роля на живота си.Всичко останало свършиха бившите му колеги от кинематографията – перуката, специално отлятата каучукова маска..., костюма.
         И ето го Пачо на купона. Същински Желязов.На входа го попитаха само къде е охраната му. И той каза, че хората от НСО ще чакат отвън. Вътрешно триумфираше, задето никой не го разпозна.В живота си не беше получавал толкова внимание.
         Лаура се беше уредила за този ден във фирмата за кетъринг. Беше работила за тях на парче и друг път. В джоба на бялата й престилчица имаше ампула с цианид.

          Празният му стомах  изигра на Пачо лоша шега. Прилоша му.Наложи се да излезе отвън и да изчака, докато някой  пръв започне да яде от храната на шведската маса.
         Лаура забеляза жертвата си.Реши да импровизира. Бутна го от балкона и избяга. Малко по-късно в полицейското управление Лаура крещеше:”Убих го бе! Свободин Желязов!” . Продължи да крещи и в психиатрията.Лекарите я наблюдаваха внимателно.
         А в моргата на „Пирогов” лежеше  неизвестен плешив човек с разтрошено тяло и следи от лепило и боя по главата.
 А всички останали живяха дълго и щастливо...