Прочетен: 808 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2013 22:51
Хасковска импресия – II
Колко стръвно, екстазно кънтеше във въздуха гайдата
над прелелия в слънце и парещ от болка площад –
беше страшен и точен мигът – омагьосани, светло
омаяни
неподвижно и тръпно вибрирахме в странния ад.
И трептяха, и чисто звънтяха родопските чанове –
бе любов, бе внезапно избухнал, несекващ пожар...
И танцуваше, свиреше страстно, свирепо, отчаяно,
непознат, неприличащ на просяк, прекрасен гайдар.
Но течеше мигът и отново живееше, дишаше,
равнодушно и радостно несъпричастният град.
Примитивен и жизнен, не мразеше, нито обичаше
своя толкова чужд и далечен вълшебен площад.
Дефилираха гордо напред и назад проститутките,
натежали в безкрайна умора, бижута и грим.
като тежка вода се просмукваха бавно минутите
и гайдарят изчезваше, ставаше неразличим.
Беше страшен и точен мигът –
не Исус, а Орфей беше слязъл
в този истински ад, в тази болна, нещастна земя.
И не носеше милост, любов, нито даже омраза –
беше просто страстта на живота и на Земята солта!
Отвлякоха кмета на град в Мексико
Неделчо СТОЙЧЕВ - Дежо: Щяхме да сме гра...
Поздрави!