НАЙ-ВИСОКАТА ТОЧКА

Високо, там, горе, в чистите, недостъпните

                                                      планини,

където внезапно се срещаш с душата си,

езерата, цветята, потоците, даже вятъра

                                                       запомни …

Скалите слънчеви, белите облаци направи част

                                       от своята памет.

Тежък кръст по житейските пламнали равнини

                                                    понесъл,

в бяла вечност тези мигове съхрани –

                                       застинала песен.

В светли нощи в метеоритните дъждове

                                                     пречистен,

в галактични пространства твоят дух те зове:

                                                       “Извиси се!”

И знаеш – ти си всичко това –

ти си камък, скала и цвете,

порив на вятър …

Да се върнеш назад,

                           да се върнеш назад!

Да намериш най-сетне Началото –

                          откъдето сме тръгнали всички

и където всички се връщаме …

Там горе, далече в необятните висини,

където Бог те прегръща,

където си вечна цялост, мисъл, хармония,

изстрадана болка и същност …

Едно пътуване в светлина от звезди –

                                        звездно завръщане!