В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ

живеем всички с мисълта за хляба.

Кому са нужни мойте писмена,

словата ми кому ли са притрябвали…

И в мигове, когато споделим насъщния,

отпием виното – сиреч кръвта Христова,

едва ли ще се сетим за могъщото,

отритнато, презряно, прокълнато слово.

Като Исус не мога да ви утеша:

“кръвта е вино, тялото ми хляба”.

Аз ви отдавам своята душа

и виждам, че тя също не ви трябва.

И днес молитвата ми е една,

молитва и детинска, и наивна:

“О, Боже, нека станат мойте писмена

и стиховете ми на хляб и вино!”