ПРОЗРЕНИЕ

Времето не е във нас

и ние не сме в него!

Не! Времето не е на никого!

Във всеобхватния континиум

пространство – време

ние – мънички мушици – еднодневки

живеем само миг

и даже времето на нашия живот

не ни принадлежи.

Дори унищожителният Хронос (Време),

който изяжда своите деца,

днес ни дарява временна пощада,

защото имаме велика мисия:

да сътворим и предадем на Времето

неща отдавна мъртви и забравени –

Човечност и Достойнство, Морал,

Истинска Човешка Самоличност

за малката мушица – еднодневка,

наречена Човек!